Има дати в историята ни, които не се измерват с часове, а с вечност. Втори юни е точно такава дата. Ден, в който България притихва, за да чуе гласа на своята кръв. Днес претегляме собствената си съвест на везната на техния подвиг.
2 юни – Ден на Ботев и хилядите знайни и незнайни борци за национално освобождение – гордите хайдути, четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, титаните на българската революция – Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, героите от април 1876г., опълченците на Шипка! Всички те написаха думата „СВОБОДА“ с най-чистата българска кръв.
На 2 юни 1876 година куршумът прониза сърцето на поета-революционер под връх Вола. Но може ли куршум да убие мисъл? На този връх Ботев не загина – той прекрачи право в митологията на нашия народ. Балканът го прие в пазвата си…
Днес, от дистанцията на времето, ние питаме: Достойни ли сме за тях? Пазим ли свободата, или я приемаме за даденост? Защото свободата не е просто липса на вериги. Тя е отговорност. Тя е правото да бъдеш човек, да обичаш родината си и да я градиш всеки ден.
Ботевци на 2026 година! Живейте така, че Те да се гордеят с нас! Нека Вие сте живото доказателство, че саможертвата им не е била напразна.
