Разкажете накратко за себе си.
Казвам се Боряна Русева. Завърших хуманитарна паралелка в Профилирана гимназия „Христо Ботев“ гр. Попово през 2011 г. През 2009 г. участвах като доброволец в археологически разкопки, които се провеждаха от Историческия музей в гр. Попово на тракийска гробница в землището на село Гагово, общ. Попово, както и на късноримската крепост Ковачевско кале. Тогава се запалих по археологията и реших, че искам да уча археология. Дори си поръчах две енциклопедии по нумизматика. Животът обаче ме отведе в друга посока и след като завърших ПГ „Христо Ботев“ гр. Попово продължих образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – специалност „Право“. Докато бях студентка работех като стажант в адвокатска кантора. Дипломирах се през 2016 г., след което се явих на адвокатски изпит и съответно се вписах като адвокат в Софийска адвокатска колегия.
Каква е вашата лична формула на успеха?
Мисля, че успехът е съчетание от много желание, интерес, постоянство и труд. Моето мнение е, че човек не може да успее и да стане истински добър в област, която не му е интересна, любопитна и която не представлява предизвикателство за него. Така че за мен това е може би най-важно – да проявяваш интерес към съответната област, да се чувстваш предизвикан да даваш все повече и повече от себе си. Оттам насетне естествено идват положения труд и постоянството.
Разкажете за кариерата си. Какви цели и стремежи имате?
Към момента работя в адвокатска кантора в гр. София, основно в областта на гражданското, дружественото и търговското право. Казусите, с които се занимавам са разнообразни и се чувствам удовлетворена от това, което правя, защото възприемам професията си като призвание.
Разкажете забавна случка от ученическите си години.
Сега, повече от 10 години по-късно, всички моменти, за които се сещам са забавни и радостни. Аз имах проблем с ранното ставане, всъщност и до ден днешен обичам да си поспивам до късно. Повечето сутрини пристигах в училище в 7:29 ч. или 7.30 ч. Имах не повече от минута да се настаня на чина и часът започваше. Дори в случаите, когато в първия учебен час имахме контролно, аз не можех да се организирам така, че да съм в училище 10 мин. преди часа.
Разкажете дали и как училището ви помогна (или някой конкретен учител) да се реализирате.
Освен знанията, които имах възможност да придобия от моите учители, смятам, че има и нещо по-важно, а именно възпитаването на ценности и мироглед, които несъмнено са стабилна основа за по-нататъшно развитие и реализация. Всички учители в Гимназия „Христо Ботев“ даваха много от себе си, за да направят от своите ученици стойностни хора. Признателна съм на всеки един от учителите, които са ми преподавали – на учителите ми по история – г-жа Радка Цанева, г-жа Илка Станкова и г-жа Снежана Тодорова, на класния ми ръководител и учител по български език и литература – госпожа Румянка Димчева, на госпожа Снежана Добрева по информационни технологии. Смятам учителската професия за една от най-важните.
Кой беше любимият ви предмет в училище. Защо?
Категорично историята. Винаги ми е била много интересна. Много обичам да чета книги на историческа тематика – както българска, така и чуждестранна история. Има такива, за които само мога да съжалявам, че не са включени в задължителната литература, която се изучава в училище. Например книгите за цар Самуил на любимия ми Димитър Талев или книгите на Фани Попова-Мутафова – „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калоян“, „Йоан Асен“ и „Последният Асеновец. Боянският майстор“. За много хора историята е просто факти, факти и пак факти. Но ако си дадеш сметка какво стои зад тези факти, колко човешки съдби, тогава нещата стоят по различен начин. В стихотворението „История“ Вапцаров пита: „Какво ще ни дадеш, историйо, //от пожълтелите си страници?“ И отговорът според мен е примери, опит и най-вече поуки. Мисля, че има много какво да научим от историята. Понякога обаче човешката памет е много къса и неща, за които времето е показало, че не са правилни, се повтарят и днес. През 2011 г. станах лауреат на Националната олимпиада по история, която тогава се проведе в гр. Хасково. Беше много интересно преживяване. Имаше организирана програма за всички участници в олимпиадата, която включваше посещение на различни места – паметници на културата и исторически обекти. Самата олимпиада се състоеше от два кръга – писмена и устна част (събеседване). Устната част включваше разнообразни въпроси, като комисията се състоеше от преподаватели от цялата страна, включително от различни исторически факултети в страната – Исторически факултет на Софийски университет „Свети Климент Охридски“ и др. Пожелавам на всеки ученик да има възможността да участва в такова интересно състезание по любимия си предмет.
Как бихте направили реклама на ПГ „Христо Ботев“?
Най-голямата реклама на едно училище са успехите на неговите възпитаници и отдадеността на неговите учители. Мисля, че Профилирана гимназия „Христо Ботев“ може да се похвали и с двете.