Успелите личности на ПГ „Христо Ботев“ – Милена Георгиева

Разкажете нещо за себе си.

В гр.Попово съм позната като Милена Евгениева /през моите ученически години се използваха бащини имена, а не фамилни/. В гр.София съм известна като Нотариус Милена Георгиева. Родена съм в град Попово през далечната 1975г. на 13.03 – но не в петък 🙂 . Завършила съм СОУ „Христо Ботев“ – випуск 1992г. – така наречената по наше време „Първа гимназия“. Класен ръководител до 7 клас ми беше Лиляна Антонова, която е била преподавател и на моите родители, а след това г-жа Димчева. Нашият випуск бе първият, в който имаше една цяла паралелка наречени „6 годишни“ . Трябваше да доказваме, че макар и по-малки с година, сме достатъчно умни като съучениците си от същия випуск. Висшето си образование завърших през 1997г. , специалност „Право“ и от тогава до днес съм в нотариалното поприще. Омъжена, с две деца и с настоящо местоживеене в град София. Обичам живота, имам верни приятели, с благодарност към родителите ми!.

Каква е вашата лична формула на успеха?

Моят девиз е : „Родена да харчи, принудена да работи“ – това е в кръга на шегата, но тя често се използва да си кажем много истини.

 Моят съвет за успех, който съм следвала през годините: Работи не за пари и материални ценности, а за да покажеш че си най – добър в това, с което си се захванал, и правиш. И ако докажеш, че си най-добрия, парите и славата идват сами. Неминуемо. А за да си най – добрия трябва да работиш нещо, което ти е на сърце, с много упоритост и себеотдаване. Както е във всяка голяма любов!.

Разкажете за кариерата си. Какви цели и стремежи имате?

Както казах по-горе, цялата ми трудова кариера е посветена на нотариалната  дейност. Често в живота искаме едно, а той ни предлага друго. Желаех да стана лекар, но израснах сред юристи (чичо бе съдия, председател на съда в Попово дълги години, като нямаше кой да ме гледа, стоях по съдебните банки, летата пишех нотариални актове, когато вече пораснах), и макар да гледах към медицината, ме споходи правото. Започнах през 1997г. като стажант–нотариус. През 1999г. станах помощник–нотариус , а 2000г. току що навършила 25г. издържах изпит за помощник–нотариус по заместване /можеш да извършваш всички дейности от компетенцията на нотариуса/. За кратко от 2005 до 2008г. работих като корпоративен адвокат в Новел Консулт, свързан с Елана Холдинг. През 2008г. спечелих място за нотариус, след проведен конкурс в град Пловдив, но тъй като семейството ми живееше в София, имахме дете на 3 години и беше много трудно, тъй като се налагаше ежедневно да пътувам 300 километра. Започнах крачка по крачка. Първо кантора, после екип, клиенти… Към това ежедневния дълъг път и отговорностите ми на родител и съпруга. През 2010г. успях да се преместя като нотариус в град София, и всичко започна отначало. Кантора, екип, клиенти… Но с много труд, упоритост и всеотдайна любов към работата, днес нескромно мога да кажа, че моята нотариална кантора една от най-успешните в България, тъй като имам най – невероятния екип от 17 млади, умни и нахъсани юристи и деловодители, някои от които също възпитаници на Поповската гимназия „Христо Ботев“. Обичам ги безкрайно. Аз съм толкова успешна и заради тях. Когато човек е упорит, вярва в себе си и обича работата си, винаги успява. И не, това не е клише!!!

Какви цели и стремежи имам!? Мисля че повечето си цели и стремежи съм постигнала, името ми се споменава с добро в юридическите среди, имам успешна нотариална практика, имам страхотно семейство с двама разкошни сина, които ежедневно ни късат нервите и ни възпитават. Но има една поговорка, която гласи: „Когато спре да мечтае, човек умира“. Поради което съм в период на нови мечти – сега ги визуализирам, за да се реализират по-късно.

Разкаже забавна случка от ученическите години.

Мога да разкажа за ЗАБАВНА ГОДИНА, макар тя да започна с едно земетресение /от Стражица през 1986г./, което нашият град ще помни дълго. Сградата на Гимназията, беше пострадала и на нашия випуск, тогава шести клас, му се падна частта да живее, на седмичен пансион от понеделник до петък в базата на школата Ястребино. Лукс, купон, вечеринки….. Може да си представите. Избраха нас, защото се предполагаше, че седми клас и нагоре щяха да правят глупости, а пети клас и надолу бяха още малки да се оправят без родители. Та така ни се падна щастието да сме в едногодишен купон, прекъсван от време на време с учене.

Разкажете дали и как училището ви помогна да се реализирате?

С основание считам, че част от успехите си дължа на факта, че съм възпитаник на училище Поповска гимназия „Христо Ботев“. Първа гимназия не е обикновено училище, то е символ, то е корен, то ти дава принадлежност, и те кара да направиш всичко, за да оправдаеш доверието, което твоите учители са ти гласували, давайки ти вдъхновение и основа. Чувстваш се длъжен да успееш, да се върнеш и да зарадваш всички онези хора, нашите учители, които са дали част от себе си, за да те направят успешен човек. И пак – не, това не е клише, защото съм го виждала в очите им. Още са в сърцето ми преподаватели като г-жа Димчева, Галя Алексиева, Донка Маринова, Лиляна Антонова, строгостта на фрау Тинева, било то и неотстъпчивостта на г-жа Тотка Георгиева. Да си завършил Първа гимназия за мен е титла, защото това са традиции, градени десетилетия. Както казах родителите ми са учили там, някои от преподавателите ми са учили там и са съученици с родителите ми, включително и дядо ми е учил там. Е как да не си горд че си възпитаник на Първа гимназия!!!

Кой беше любимият ви предмет в училище и защо?

Не мога да кажа, че съм имала любим предмет. Бях умна, отличничка и във всеки предмет, можех да се чувствам както в свои води, така и да скъсам нервите на съответния преподавател.

Как бихте направили реклама на Поповска Гимназия „Христо Ботев“?

Искам да ви разкажа, как заради големият си син, който в момента е 17 годишен и от първи до десети клас винаги е учил в частно елитно училище в София, винаги през годините, по повод неговото възпитание, съм правила аналог между матурите полагани от него и неговите съученици и резултатите от матурите в Поповската гимназия. През годините за да го мотивирам му разказвах как съм учила, как съм била пълна отличничка а той ме апострофираше че в градчето Попово е лесно. Затова и правех аналог. И искам да ви уверя , че резултатите от матурите през 4, 7 и 12 клас на Гимназия „Христо Ботев“ са абсолютно конкурентни с резултатите на сина ми и на неговите съученици, учещи в едни от най-елитните училища. Умирах от щастие, като им натривах носа, че в моето училище, което съм завършила с пълен отличен, и преди, и сега, има деца, които „Слагат в джоба си“, нашите надути софиянчета от частните училища с претенции. И всеки път на моите деца и техните приятели казвам, че там в Попово, в гимназия „Христо Ботев“ – моето училище, и днес учат умни, талантливи, забележителни деца. Винаги в моите очи град Попово е изглеждал като Париж, а Първа гимназия като Сорбоната 🙂 , и винаги когато мога да бъда съпричастна или да помогна на града или училището, от които съм тръгнала, съм се опитвала да бъда максимално полезна. Такъв е и случая с дарението, което направих на Историческия музей, защото трябва да ценим културно-историческото си наследство, да правим всичко възможно то да бъде високо оценено, защото е нашият корен, който ни позволява да вървим нагоре.