Разкажете накратко за себе си.
Казвам се Кристина Тодорова Кънева и съм родена на 05.05.1984 г. в гр. Търговище. Основното си образование получих в ОУ “Н.Й. Вапцаров”, град Попово, а през 2003 г. завърших ПГ „Христо Ботев“ с класен ръководител г-жа Юлия Василева. Паралелката ни беше непрофилирана – бяхме палитра от младежи с многолики интереси и мечти. Извън училище посещавах кръжок по изобразително изкуство, воден от г-жа Ваня Йовчева. През 2007 г. завърших специалност „Археология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2010 г. получих магистърска степен по „Стопанско управление“. В момента работя като ръководител административен отдел във фирма в сферата на телекомуникациите, а през свободното си време пиша хайку стихове и рисувам шаржове.
Каква е вашата лична формула на успеха?
Да се предизвикваш, да вярваш в себе си и да бъдеш позитивен! Да довършваш започнатото. Да пътуваш и да се вдъхновяваш. Бих добавила също така и постоянство, последователност, поставяне на изпълними краткосрочни и дългосрочни цели.
Разкажете за кариерата си.
Какви цели и стремежи имате? Моята кариера мога да опиша като планински път – с препятствия, с неясна маркировка, с белези от рани, с радостта от достигането на върха, след който виждаш, че се крие друг, още по-висок връх… До сега съм работила изцяло в частния сектор и към момента се чувствам изключително комфортно в средата, в която се намирам. От изключителна важност за мен е възможността да използвам пълноценно свободното си време и да отделям внимание на близките до мен хора, както и на хобитата си. Член съм на Българския хайку съюз, както и на Британското хайку общество. През последните години, мои хайку стихове бяха публикувани в български и чуждестранни издания и антологии, имам отличия и награди от национални и международни конкурси, сред които първо място в Шести международен хайку конкурс на тема „Вишнев цвят“ през 2022 г., както и награда за цялостно представяне в Десетия национален декемврийски конкурс за хайку „С аромат на зима“ през 2023 г. Ето някои от моите хайку, като първото е вдъхновено от статуята-шадраван в градската градина в гр. Попово:
дъждовна пролет
плаче в парка момче
от камък*
звездно небе
в средата на Млечния път
цъфнала вишна*
отново Великден –
все по-малко яйцето
в детската шепа*
листопад
все по-малко хора знаят
детския ми прякор*
тамян
коледната нощ
догаря
Стремежът ми е да бъда добър човек и да не загубвам способността си да се радвам на малките неща в живота. Надявам се и някой ден да успея да представя своя книга с хайку в родния си град Попово.
Разкажете забавна случка от ученическите си години.
Годините в Гимназията бяха прекрасни. Може би най-забавните моменти, за които в момента си спомням, се случиха в междучасията, в кабинета-хранилище към стаята по биология. Предполагам, че всички мои съученици ще си спомнят за скелета от стъклената витрина, който извадихме и сложихме на учителския стол или за аромата на 100- годишната къртица, който се разнесе от една „случайно“ отворена епруветка…
Разкажете дали и как училището ви помогна ( или някой конкретен учител) да се реализирате.
Гордея се с училището, което съм завършила и с радост мога да кажа, че благодарение на полученото средно образование, днес мога да се самоопределя като човек с богата обща култура и широки интереси. Бях приета в желаната от мен специалност и университет, без да посещавам допълнителни курсове. Няма да забравя думите на г-жа Радка Цанева, която ме съветваше преди изпита по история, че не е важно колко страници си написал, а какво има в тях.
Кой беше любимият ви предмет в училище.Защо?
Въпреки, че избрах да кандидатствам с история, моят любим предмет беше литературата. Имах щастието да попадна на невероятните учители г-жа Румяна Трифонова и г-жа Румяна Димчева, които събудиха в мен любовта към писането. Моите успехи днес се дължат до голяма степен на тези първи семена, посяти в душата ми от тях.
Как бихте направили реклама на ПГ „Христо Ботев“?
ПГ „Христо Ботев“ е място, където учителите са и твои приятели. Те вярват в теб и те подготвят с любов за живота напред.