Разкажете накратко за себе си.
Роден съм в Попово, където премина и детството ми. Завърших ЕСПУ „Христо Ботев“ през 1992 година. След това учих философия във Великотърновския университет, а по-късно и магистратура по история в Централноевропейския университет в Будапеща. От студентските години са първите ми граждански активности: през 1996 г. бях избран за първия председател на Студентския съвет на Великотърновския университет. Бях един от създателите на студентската философска организация, инициирахме студентски стачки и т.н. През 2002 основах една от най-големите организации по настоящем – Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“, на която съм председател и в момента.
Каква е вашата лична формула на успеха?
Много труд, учене през целия живот, почтеност и коректност. И разбира се – вяра, че трудностите не бива да ни отказват, а да се учим от тях. Убеден съм, че постигането на успех е тясно свързано с полагането на много труд. Затова смятам, че времето, в което не работим под една или друга форма, е загубено. Съвременното ни общество (имам предвид след промените от 1989) изисква човек да не се ограничава до осемчасов работен ден и петдневна работна седмица. Разбира се, може и така, но в този случай едва ли може да се очаква, че ще бъде постигнат стандарт, който да ни удовлетворява. За да постигнем успех, необходимо е да отделим повече време – нямам предвид само за физическа работа, но и за това да мислим, да планираме… Аз го правя през почти целия ден и мисля, че това ми помага. Втори важен компонент за успеха е повишаването на образованието и уменията през целия живот. Технологиите и професиите се променят толкова динамично, че никой не може да очаква да бъде адекватен на пазара на труда само със знанията и уменията от училище или от университета. Трябва да се учим през целия живот (така популярното днес “life-long-learning”). И още нещо, което смятам за необходима съставка от реалния успех – почтеността и коректността към другите. Знам, че мнозина няма да се съгласят, но не е истински успех този, който е за сметка на останалите. Кант (един от най-великите философи) казва, че трябва да постъпваме така, че нашето поведение да бъде норма и за поведението на останалите.
Разкажете за кариерата си. Какви цели и стремежи имате?
Първоначално започнах работа като учител по философия и философския цикъл предмети. Паралелно с това развивах дейности и в неправителствения сектор, насочени към подобряване на образованието и образователната интеграция на децата и възрастните от ромската общност. Понастоящем съм председател на Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“. Това е една от най-големите неправителствени организации, работи на територията на цялата страна в партньорство с близо триста училища, над триста образователни медиатори и т.н. От 2002 г, с колеги разработваме цялостна програма, която да намали отпадането на ромските деца от училище, да мотивира родителите, да ги накара да бъдат съпричастни и отговорни към образованието на децата си и да промени образователните институции (в това число и училищата)така, че всяко дете да намери своето място в тях, да се чувства мотивирано и желаещо да продължи да се развива и да постига успехи. Автор/ съавтор съм на книги, учебни помагала и тетрадки по интеркултурно образование, история и фолклор на ромите.
Немският социолог Макс Вебер извежда думата „професия“ от „призвание“. Аз съм щастлив, че работя това, което смятам за свое призвание. Това ми дава сили… Дори след като получих заболяване, което доведе до физически ограничения, продължавам да работя активно.
Разкажете забавна случка от ученическите си години.
Спомням си много забавни истории. Една от тях е свързана с единствената ми оценка Слаб /2/, която съм получавал. Случи се точно на 10 ноември 1989 година. Притеснявах се как ще я съобщя вкъщи, но новината за смяната на „Първия държавен и партиен ръководител Тодор Живков“ напълно обзе вниманието на всички и моята двойка бе подмината почти без внимание. После се шегувах с учителя по физика г-н Петров (именно това бе предметът, по който получих две), че трябва да има амнистия за слабите оценки, получени на тази историческа дата.
Разкажете дали и как училището ви помогна ( или някой конкретен учител) да се реализирате.
Със сигурност важна следа в мен са оставили учителите по история и български език и литература – г-жа Маринова и г-жа Стефанова, учителката по философия – г-жа Сребра Стоилова. Също така директорът – г-н Васил Ангелов, който бе кандидат на философските науки ме насърчи да уча философия и разговорите с него са нещо, което няма да забравя. Благодарен съм на всички тях, както и на останалите учители, които са ми преподавали!
Кой беше любимият ви предмет в училище. Защо?
Хуманитарните предмети, като история, литература, философия, бяха предметите, които ми допаднаха в най-голяма степен. Също така и география. Обичах да чета много книги по тези предмети и извън учебното съдържание. Много ми харесваше това, че учителите насърчаваха „търсенията“ ми – дори, когато те изглеждаха странни за тогавашните години. Например интересът ми към индианските народи в Америка вероятно е изглеждал далечен и неприложим. Въпреки това другарят (така тогава наричахме учителите) Гечо Пейчевски ми даваше много допълнителни книги за тях. Днес този интерес ме отведе в Гватемала и Перу, помогна ми да се кача на Мачу Пикчу и езерото Титикака.
Как бихте направили реклама на ПГ „Христо Ботев“?
Със сигурност профилираните гимназии имат своето заслужено място в училищната система. Половината от младежите имат своите интереси в определена професионална сфера, а другата половина клонят към профилирани училища. От тази гледна точка ПГ „Христо Ботев“ има своето място и трябва да бъде развивана.
С удоволствие бих се включил в създаването на Клуб на завършилите гимназията. Макар че много от учениците вече не живеят в Попово, убеден съм, че те биха правили реклама на училището.