Има дни, които човек чака с нетърпение години наред. Дни, които си представя безброй пъти – как ще изглеждат, как ще се почувства и какво ще каже. А когато най-накрая настъпят, разбира, че никаква представа не може да побере всички емоции, които изпитваш тогава.
Днешният ден е точно такъв. Ден на трепет, на вълнение, на усмивки…, но и на онази тиха тъга, която се появява, когато осъзнаем, че е дошъл краят на красивата приказка. Защото днес не просто завършваме училище. Днес затваряме последната глава на нашия училищен живот и поемаме по пътя на отговорностите и задълженията.
Тук в родната гимназия пораснахме неусетно. Преди 5 години прекрачихме прага й като уплашени деца, а днес стоим рамо до рамо като големи, зрели хора с безброй амбиции и мечти. Уроците продължават, а спомените остават. Класната стая, училищният звънец и първото междучасие след трудния тест. Класната любима остава незабравима, а нашата следа ще помни вечно тя. С пакости, проблеми и много интересни схеми държахме в напрежение на гимназията висшето управление. Но дори в тези дни, знаехме, че обичахТЕ ни. Затова огромно благодарим и на директора любим. Г-н Атанасов, знаем, че доста Ви вбесихме и много пъти прекалихме, но заставаме в този последен час и искаме прошка от Вас. Скъпи учители, Вие сте нашите будители, Вашата всеотдайност беше като безкрайност. Сложни теореми и какви ли не проблеми, опитвахме се да избягаме от Вас, но връщахте ни бързо в клас.
Затова огромно благодарим и нека Випуск 2026 остане незабравим!
