Меню Затваряне

Открит урок по български език и литература за осмокласниците

     На Благовещение – 25 март 2026г., осмокласниците, учителят по български език и литература Валентина Дачкова, библиотекарят Антоанета Йорданова и Мирослав Георгиев – уредник в Регионален музей, Търговище, проведохме открит урок в средновековния Крепчански скален манастир. Темата е „Средновековна българска литература. Първи български надписи. Азбуки.“ Работата беше предшествана от запознаване на учениците с делото на светите братя Кирил и Методий от училищния библиотекар. Крепчанският скален манастир – тази истинска светиня пази уникални свидетелства, свързани с хилядолетната ни история, книжовност и култура. Високо над автомобилния път, в покрайнините на село Крепча, е издълбан скален манастир, основан още през 9-10 век. Една от най-ранните скални обители на територията на България, открита от Карел Шкорпил в началото на 20 в., и до ден днешен не е разбулила всичките си тайни. Но едно е сигурно – средновековният скит пази най-старите надписи на кирилица в света. На място Мирослав Георгиев, който е посветил години в проучвания на манастира, разкри на учениците надписите – най-старите открити на кирилица. Сред тях има и на староеврейски език – загадка, която и до днес поражда дискусии в научните среди. Най-удивителната находка обаче е старият надпис на входа на църквата, разчетен от проф. Казимир Попконстантинов още през 1971 г., който в осъвременен превод гласи:

 „В 921 година почина раб божий Антон през месец октомври“.

    И още един много интересен надпис в Крепчанския скален манастир – пред входа на църквата гробница на височина 8 метра, изследователите попадат на още една удивителна находка, недостъпна за туристите. Това е относително добре запазен 5-редов надпис с добре врязани в камъка букви с големина между 2 и 3 см. В осъвременен превод той гласи следното:

В името на Отца и Сина и Светаго Духа. Тук почива светият
отец Антоний †. А който направи в черквата житница, да
отговаря пред Бога. Написа недостойният Михаил. Амин.

     Интересното е, че в този надпис Антоний е наречен „свят“.

Възможно е след кончината му той да е бил обявен за светец, предполага Мирослав Георгиев. В наши дни дори има дискусия в Българската православна църква дали Антоний да бъде обявен за светец, въпреки че до нас не е достигнало негово житие.

   Още много тайни от манастира и скалите бяха открити и разгадани с помощта на учените, а учениците преоткриха своето родно място и значимостта на българските букви, книжнина и култура. В наши дни манастирът е обявен за паметник на културата. А епиграфското богатство, което пази, е скъпоценен диамант в короната на българската история и книжовност, с което можем само да се гордеем.

    По този повод се подготвя проект на осмокласници „Старобългарските писмена“ за участие в Седми национален младежки форум „Арнаудови срещи. Пътят към познанието“, организиран от Регионална библиотека „Любен Каравелов“, Русе и РУО-Русе.

Успех на нашите участници!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *