
В STEM центъра „Дигитални създатели“ на Профилирана гимназия „Христо Ботев“ учениците от 12 клас в профил „Софтуерни и хардуерни науки“ се срещнаха със Светослав Хаджииванов – възпитаник на гимназията и докторант в Института по математика и информатика към БАН.
Той им разказа за своето развитие като програмист. Сподели с учениците отговорностите си като ръководител на международен екип към Стоковата борса – Чикаго, САЩ. Препоръча на зрелостниците, ако желаят да се развиват като програмисти, да учат в специалностите „Компютърни науки“ и „Софтуерно инженерство“ на акредитиран университет. Даде им ценни съвети при кандидатстване за работа в софтуерните компании.
След срещата г-н Светослав Хаджииванов отговори на въпросите на младите журналисти от клуб „Журналист“ при Профилирана гимназия „Христо Ботев“.
Разкажете накратко за себе си.
Казвам се Светослав Хаджииванов и съм възпитаник на Профилирана гимназия „Христо Ботев“, випуск 2015 година. След завършване на средното си образование продължих обучението си в Русенския университет „Ангел Кънчев“, където придобих бакалавърска степен в специалността „Компютърни науки“, последвана от магистратура по софтуерно инженерство. В момента съм втора година докторант в Института по математика и информатика на Българската академия на науките (БАН), където развивам дисертационен труд на тема: „Анализ и разработка на информатични модели в алгоритмичната търговия“.
Разкажете за кариерата си. Какви цели и стремежи имате?
Работя като Solution Architect в RJO’Brien (Стокова борса – Чикаго, САЩ), основана през 1914 година, където съм и ръководител на международен екип (Team Lead) от 30 души. Едно от най-значимите ми постижения в компанията е цялостното пренаписване на интеграцията им със CQG, която месеци наред е причинявала финансови загуби поради периодични прекъсвания и проблеми със стабилността. Решението, което разработих, представлява request/response модел, по подобие на HTTP, но реализиран чрез WebSocket протокола. Друго значимо постижение е разработката на машина за състояния (state machine), която унифицира и централизира бизнес логиката за управление на статусите на сделките. Това значително повиши надеждността на транзакциите и стабилността на системата, тъй като имаше и други операции, зависещи от тях.
В предходната ми роля в STS Digital AG, един от водещите швейцарски хедж фондове и дъщерна компания на G-20 и Helix Markets, започнах като Senior Software Engineer, след което бях повишен на софтуерен архитект след внедряването на иновативна архитектура, наречена actor model. Този модел кардинално решава проблемите със състезателни условия (race conditions), свързани с капсулацията, един от основните принципи на обектно ориентираното програмиране (ООП). При актьорския модел всяка единица код или „актьор“ управлява своето състояние и поведение независимо, осъществявайки комуникация с други актьори чрез обмен на съобщения. Тези съобщения се обработват изолирано в собствения контекст на всеки актьор, което елиминира необходимостта от споделяне на състояние и синхронизация и предотвратява нежелани взаимодействия между паралелно изпълняващите се нишки. Така моделът позволява на системата да използва максимално възможностите на многоядрените процесори, като осигурява паралелна обработка на задачите без конфликти и повишава общата производителност. Допълнително тази архитектура представлява дървовидна структура, която позволява на актьорите индивидуално да се самовъзстановяват при възникването на някаква грешка. Това е критично за надеждността на системата.
Преди няколко години с четирима доценти от Русенския университет „Ангел Кънчев“ дадохме началото на компанията QuantSoft. Фокусираме се върху разработването на софтуер за алгоритмична търговия, като също така разширяваме портфолиото си с разработки като оптимизационен софтуер за логистични компании, примерно ЕКОНТ, с което постигаме намаляване на разходите за транспорт с приблизително 20% на ден. Тези иновации отразяват моите стремежи за развитие и реализация на решения, които имат трайно въздействие в индустрията.
Каква е вашата лична формула за успех?
Вярвам, че постоянството и непрекъснатият стремеж към знание са ключът към успеха. Ученето от проекти с отворен код „open source“ и активното участие в тях, изиграха значителна роля в моето развитие като програмист, позволявайки ми да натрупам ценен опит и да допринеса към технологичната общност с моите идеи и решения.
Разкажете дали и как училището (или някой конкретен учител) ви е помогнал да се реализирате.
Училището ми предостави ценни познания и умения, които поставиха началото на моя аналитичен подход към решаване на проблеми, особено в контекста на програмирането. Научих, че за един програмист е съществено важно да може да разделя комплексни задачи на по-малки, с цел всяка една от тях да бъде решена индивидуално, придружавайки решенията от тестове.
Как бихте направили реклама на гимназията?
Не мисля, че гимназията се нуждае от конвенционален маркетинг – достатъчно е да погледнем колко успели личности са излезли през нейните врати. Гимназията е дала началото на много уважавани професионалисти в различни сфери, които са живото доказателство за основата, която училището предоставя.

