Разкажете накратко за себе си.
Първо искам да благодаря за възможността и уважението на екипа на ПГ “Христо Ботев, че ме поканихте да бъда част от тази интересна рубрика.
Казвам се Петър Кирилов и съм роден на 28.07.1996 година в град Търговище. Основното си образование завърших в ОУ “Н.Й. Вапцаров”, град Попово, а гимназиалната степен в ПГ “Христо Ботев”, град Попово в Хуманитарен профил с класен ръководител г-жа Снежана Тодорова.
Образованието си продължих във ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”, град Велико Търново със специалност “Стопанско управление”. През 2020 година записах магистратура в СУ “Св. Климент Охридки” със специалност “Начална училищна педагогика” и профил музика.
През годините на своето образование придобивах и изграждах своите умения в сферата на българското народно творчество (песенно, танцово и обредно). Учих се от златното поколение на българската народна песен. Това са певиците, завещали на България едни от най-големите песенни шедьоври – Калинка Вълчева и Галина Дурмушлийска. Техните съвети, заръки и внимание помня и до днес.
В юношеските си години вземах уроци по солфеж в Музикалната школа в град Попово, пеех в Представителен ансамбъл “Северняче” и в класа по народно пеене в Дома на културата “Димо Коларов”, град Попово.
В своето израстване животът ме срещна с много изтъкнати имена, както в песенното и танцово изкуство, така и в изследователската нематериална култура.
През 2019 година, провокиран от обичтта към родния край, издадох сборник с автентични незаписвани и неиздавани до този момент песни на музикалния и книжен пазар, озаглавен “77 песни, имена, истории от Северняшката фолклорна област”.
От 2020 година работя като младши експертотдел култура в Дома на културата “Димо Коларов”, град Попово. Пет години съм председател на Сдружение за фолклор “Цветница”, град Попово.
От осем години съм част от екипа на Национална телевизия “Фолклор ТВ”.
Каква е вашата лична формула на успеха?
В живота, ако човек иска да бъде успешен, трябва да бъде постоянен. Именно постоянството създава навици, един от които е много важен за успеха – това е дисциплината.
Винаги, независимо колко е трудно, човек не трябва да се отказва. Трудностите са тези ”добродетели”, които изграждат силните и успешни личности. Ако към тези изброени добавим и добрина, тогава успехът няма как да не бъде на ваша страна. Именно това следвам и аз.
Разкажете за кариерата си. Какви цели и стремежи имате?
Моята кариера започна в ранна детска възраст. Моето семейство е изградено от хора, обичащи и занимаващи се с български фолклор. Именно те ме поведоха по пътя, по който вървя и днес.
В началото се изявявах пред нашата местна аудитория. С годините започнах да правя концерти в различни общини в България. Пея песните на моя северняшки и добруджански край. Фолклорът е тази магия, до която веднъж докоснеш ли се със сърце, не можеш никога да се откажеш.
Нямах 18 години, когато започнах да работя с деца и по-големи, с които разучавахме песни и танци от нашия капански край. Нарекох тази формация “Цветница”, съществуваща и до днес. Помня още първата песен, движение и обичай, които направихме заедно. До днес формацията има повече от двеста концертни изяви.
През 2015 година получих приза “Пазител на традициите” от Асоциацията за развитие на изкуствата и занаятите в България.
През 2017 година бях удостоен със званието “Будител на годината” от Организацията на обединените българи и Съюза на българските журналисти в България.
Винаги усъвършенствам себе си. Уча се от по-знаещите и можещите. Участвам в различни семинари, които ми помагат да обогатявам знанията си.
Освен с пеенето винаги съм искал да се занимавам с организаторска дейност. Вече имам тази възможност, благодарение на своята работа. Доказателство за това са организираните и провеждащи се – Национална фолклорна среща “Автентичност и съвремие”, град Попово (вече четири издания), единственият в Северна България Национален православен фестивал “Св.св. Кирил и Методий”, който се провежда с благословението на Светия Синод на Българската православна църква и под патронажа на Русенската света митрополия, Национален фестивал “Боженци”, провеждащ се две години в красивия архитектурно – исторически резерват Боженци, както и много други.
От 25.10.2020 година съм член-кореспондент на Международната академия на обединените българи.
Разкажете забавна случка от ученическите си години.
Годините ми в ПГ “Христо Ботев” бяха невероятно преживяване. Всеки един, докоснал се до атмосферата, която има гимназията, ще бъде съгласен, че годините, прекарани там оставят ярък спомен.
Интересно е, че в годините, когато аз бях възпитаник, нашият клас участваше в много и различни прояви, организирани от гимназията. Всички те оставиха незабравими спомени в мен.
Няма да спестя, че бях доста щур ученик и често в училище се чуваше – “Петър и Диляна отново заедно са се провинили”.
Разкажете дали и как училището ви помогна (или някой конкретен учител) да се реализирате.
Благодарение на изключителния учителски колектив, с който ПГ“Христо Ботев” може да се гордее, осъзнах, че в годините на последвалото мое образование бях добре подготвен за новите учебни предизвикателства.
Кой беше любимият ви предмет в училище? Защо?
Един от любимите ми предмети беше математиката, не защото я разбирах, а точно обратното. Часовете по математика за мен бяха истинско приключение. Почти нищо не разбирах, но нямах опасения от това да бъда изпитан.
Как бихте направили реклама на ПГ “Христо Ботев”?
ПГ “Христо Ботев” винаги, благодарение на своя екип, се е стремяла да бъде иновативна и развиваща се. Даваща най-доброто на своите възпитаници.
Гимназията може да бъде модел за подражание на много учебни заведения в страната.