Разкажете накратко за себе си.
Казвам се Антония и съм на 35 години. Родена съм в Попово, но понастоящем живея в гр. Варна. Завърших магистратура в Икономическия университет – гр.Варна през 2011г. и се насочих в професионално развитие и кариера в сферата на икономиката и търговията. Майка съм на две прекрасни деца – Кристиян и Александър.
Каква е вашата лична формула на успеха?
Старание + себеотдаване + последователност + решимост = на възможност, а всяка възможност е успех!
Разкажете за кариерата си. Какви цели и стремежи имате?
Ще ви разкажа нещо по- ценно и значимо за мен в последните години. Кариерата е нещо стойностно и е хубаво да си целеустремен, но това което открих в себе си преди години, е да бъда изпълнена със смисъл и да бъда ценна в спасяването на животи. През 2015г. тук, в град Варна, заедно с най-близкия човек до мен, моят партньор и баща на двете ми прекрасни деца, създадохме първата благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносените бебета с името: „Аз Вярвам и Помагам“. Идеята в началото беше проста. Имахме за цел да обикаляме яслите, детските градини, училищата и университетите и да говорим колко е вредна пластмасата за природата. След това да призоваваме да се събират капачки за рециклиране, а със събраните пари от изкупуването им да закупуваме и даряваме медицинска апаратура /инкубатори, кувьози/, които да даряваме. И така, капачка по капачка, за седем години събрахме над 241000 кг / 40 големи тира/, пълни догоре с капачки. Заедно с това закупихме и дарихме 22 медицински апаратури, които са помогнали на хиляди бебета и деца. Сега сме на път да дарим най-новата и модерно оборудвана детска линейка в помощ на хиляди бебета и деца в Североизточна България.
Разкажете забавна случка от ученическите си години.
Ученическите години са пълни със забавни случки и моменти, най-вече когато човек се сети за тях години след като е завършил. Нещо смешно, което се случваше и го намирахме за забавно, беше говоренето в час /особено по математика/ и разменянето на бележки, които съдържат изключително „важна“ за момента информация. Един път даже бяхме ходили при директора и класната трябваше да ни „спасява“. Леко се усмихвам, когато пиша тези редове, защото спомени нахлуват за часовете, прекарани с любимите учители и приятели, а сякаш беше вчера. Ех, как лети времето!
Разкажете дали и как училището ви помогна да се реализирате.
Разбира се! Училището е в основата на това, което съм. Всяко постижение в днешно време е резултат от натрупани знания, съвети, бележки, мотивация, примери, опит и много други, които сме имали в миналото. В училище всеки един от нас изгражда онази основа, която ни помага и крепи в трудните моменти на провали, разочарования, страдания и несполучливи опити.
Кой беше любимият ви предмет в училище ? Защо?
Малко труден въпрос. Бих отговорила математика, защото е точна наука, а и г-жа Диана Петкова допринасяше за любовта към математиката.
Как бихте направили реклама на ПГ“Христо Ботев“?
Училището е храм на знанието. Каним те в храма, където знанието е храната, която ще ти даде сили да обичаш себе си в старанието да постигаш развитие и успехи.