Разкажете накратко за себе си.
Казвам се Сердар Сабриев,от гр. Попово съм, на 25-години и съм възпитаник на вече Профилирана гимназия „Христо Ботев“. В Гимназията бях хуманитарен профил, не винаги това ми харесваше, но определено връщайки се назад все повече се убеждавам, че това е било точното място за мен.
Каква е вашата лична формула за успеха?
Методът, който ми помага и върши работа в израстването ми като човек, като личност и не на последно място като професионалист е постоянството и визията какво не искам за себе си.
Разкажете за кариерата си. Какви цели и стремежи имате?
В най-обобщен вид, ако трябва да представя професионалния си път – трябва да се следват две оси (тази на академичното ми образование и тази на практиката ми). По първата мога да кажа, че съм завършил специалност „Психология“, след което съм надградил знанията си със завършване на специалност „Социална психология“ (която е един от главните дялове на психологическата наука). А в настоящия момент се обучавам в най-високата образователна степен – доктор по програма социална психология. Що се отнася до практическия ми опит още от студентските си години (от втори курс) започнах да практикувам. Отначало работех в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи, след това започнах работа отново в подобен център, но за пълнолетни лица с умствена изостаналост, в който вече трета година съм и на позиция психолог. Извън практиката си в социалните услуги имам и частна практика в гр. Попово, която много ми се иска да доразвия. Но смятам, че пътят, по който това ще се случи върви ръка за ръка с моето лично и професионално развитие, което продължава. Обучавам се в психотерапевтичен метод (школа), което ми дава възможността да „погледна“ питанията и страданията на хората срещу мен от друга призма – различна от моята лична.
Споделете с нас дали и как училището (или някой конкретен учител) ви помогна да се реализирате.
Замисляйки се над това, мога да кажа, че всеки учител, до когото съм се докоснал е оставил нещо от себе си в моето съзнание (дори и в момента спомените да са избледнели). Разбира се, някои личности са оставили траен отпечатък в паметта ми – не бих забравил учителя си по математика (да, изобщо не я разбирах), учителя си по български език и литература и не на последно място по важност – учителя си по философия, която ни учеше освен да знаем, но и да разсъждаваме. По отношение на това как са ми помогнали – някои ми помогнаха, както казва един мой професор, да видя как не се прави, а други как да продължа да го правя.
Кой беше любимият ви предмет в училище и защо?
На това питане ще си позволя да отговоря по следния начин: мога да споделя кои предмети не са ми били любими – физическото възпитание и математиката.
Разкажете забавна история (случка) от ученическите си години.
Конкретните случки вече са избелели, но помня емоциите когато се подготвях за ДЗИ и кандидат-студентски изпити и как учителят ми по философия беше до мен във всеки един момент… сигурен съм, че тя е треперила повече от мен в определени моменти, дори и да не го е показвала.
Помня моментите преди така наречените „литературни разходки“, които ни организираше г-жа Димчева, ставащи все по-дълги и продължителни с всеки по-горен клас.
Как бихте направили реклама на Профилирана гимназия „Христо Ботев“ от позицията, която заемате в момента?
Въпросът буди интерес у мен и в същия момент развихря въображението ми. В качеството си на докторант към Катедра „Психология“ към Великотърновския университет има възможност да се правят общи събития, които да популяризират психологията в средното образование, а защо не и да идват студенти в гимназията, които да изнасят открити уроци и да организират различни дейности.