Меню Затваряне

Училищният библиотекар Антоанета Йорданова – с наградата „Хвърчащите хора“ на фондация „Детски книги“

На 18 май 2022 г., в Античен комплекс „Сердика“ се състоя церемонията по награждаване на победителите в десетото издание на Националната годишна награда „Бисерче вълшебно“. За пръв път бе връчено и отличието ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА на петима учители и библиотекари с особен принос в насърчаване на четенето и за подпомагането на мисията на фондация „Детски книги“. Сред наградените е и библиотекарят на ОУ „Л. Каравелов“ и ПГ „Христо Ботев“, гр. Попово Антоанета Йорданова Антонова.

За отличието „Хвърчащите хора“ Валентина Стоева (основател на фондация „Детски книги“) сподели по време на церемонията: „Докато обработвахме данните на гласувалите деца за изминалите десет години, с колегите ми осъзнахме, че зад сухата статистика стоят вдъхновяващите примери на учители и библиотекари, които ден след ден показват на децата, че книгите са прозорци към света. Тези изумителни личности не се появяват в новините, но без тяхната работа едва ли можем да мечтаем за светло бъдеще.“ 

През осемте години, в които ОУ „Л. Каравелов“ и ПГ „Христо Ботев“ град Попово участват в Националната награда „Бисерче вълшебно“, г-жа Йорданова, с помощта на  участниците в читателските клубове към училищната библиотека, са  представили около 900 книги в 250 срещи с учениците от двете училища, както и на децата от подготвителните групи на ДГ „Слънце“, ДГ „Лястовичка“ и ДГ „Здравец“ в Попово. През годините около 5 000 деца са чели, разглеждали, дискутирали и са дали своя глас за книгата, която най-много са харесали.

Името на наградата е заимствано от стихотворението на Валери Петров „За хвърчащите хора“

Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.

И виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,

и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.