Меню Затваряне

Интервю с д-р Радмила Атанасова

Какво представлява заболяването СПИН, каква е историята му?

СПИН е синдром на придобита имунна недостатъчност. Това е последният стадий на ХИВ-инфекцията, която се предава по полов (най-често), кръвен (при хемотрансфузия, трансплантация и посредством контаминиран медицински инструментариум) или вертикален (от заразена майка на нейното дете) път.  Вирусът се свързва с лимфните клетки, навлиза в тях и ги уврежда. Болестта прогресивно намалява ефективността на имунната система, като прави болният уязвим към опортюнистични инфекции и злокачествени заболявания. 

Към настоящия момент около 37 млн. души по света са заразени с ХИВ. От началото си през  80-те години на миналия век, тази пандемия е отнела живота на около  35 млн. души.

Първите случаи на ХИВ-инфекцията са документирани през 1980-81 г. в Ню Йорк и Лос Анджелис от лекари при две категории пациенти: първата – с непозната дотогава форма на саркома на Капоши (вид рак на кожата) и втората – със злокачествено протичаща пневмония, причинена от Pneumocystis carini.

През 1983 г. френските вирусолози Luc Montagnier и Françoise Barré-Sinoussi откриват лимфаденопатичен вирус, а година по-късно, независимо от тях, американският биомедицински изследовател Robert Charles Gallo също открива лимфотропен вирус. И тримата откриватели предполагат, че именно това са причинителите на СПИН. През 1986 г. е доказано, че и в двата случая става въпрос за генетично идентични ретровируси, които са наречени HIV – Human Immunodeficiency Virus. През 2008 г. Luc Montagnier и Françoise Barré-Sinoussi получават Нобелова награда за физиология и медицина –  „За откриване на вируса на СПИН“.

По инициатива на Световната здравна организация, на 1-ви декември всяка година се отбелязва Световният ден за борба със СПИН.

Какво представлява терапията за хората,  болни от СПИН?

Основните медикаменти, които се използват за лечението на ХИВ и СПИН са познати като антиретровирусни лекарства. Те се прилагат комбинирано, а изборът на терапевтична схема е индивидуален и зависи от съотношението между ефективност, безопасност, нежелани лекарствени ефекти и начин на приложение. Дефинитивно лечение на болестта за момента е невъзможно, но затова пък се постига потискане на вируса, облекчаване на симптомите, забавяне на болестния процес, намаляване на риска от развитие на вторични заболявания и усложнения, а вследствие на това – подобряване на качеството и продължителността на живот при пациентите. Благодарение на постоянно подобряващото се през годините лечение и резултатите от него, ХИВ – инфекцията вече официално се приема за хронично заболяване.

Днес пъpвият български пациент c ycтановена пpез 1987 г. положителна проба за СПИH е жив – показват  анонимните контролни изследвания на инфектираните. Кой е той, не се знае –  пpобите с кръвта постъпват в НЦЗПБ само с номера, единствената информация е, че е роден през 1963  г. и е започнал лечение сравнително късно –  10-15 години cлед ycтановяване на инфекцията.

Какви са опасностите пред пациентите със СПИН, ако не приемат терапията си редовно?

Основните опасности са покачване на вирусния товар и намаляване на броя на Т-клетките. Всяко прекъсване на терапията трябва да е контролирано и безопасно, защото пациентите имат нужда от „медикаментозна почивка“, поради страничните ефекти на прилаганите средства.

Какво представлява изследването за СПИН?  Добра идея ли е да се изследваме често за това заболяване?

Стандартният кръвен лабораторен тест за СПИН доказва наличието на антитела след 2 седмици до 6 месеца от момента на инфектиране. Ако резултатът е положителен, тестът се повтаря или се правят други изследвания, за да се потвърди диагнозата. Ако резултатът от изследването е отрицателен, обикновено не е необходимо да се провеждат допълнителни изследвания. При провеждане на този тест, вероятността от получаване на фалшиви резултати е сведена до минимум.

Друг тест, който се използва по-рядко, е PCR (полимеразна верижна реакция), при който се позитивира вирусна ДНК или РНК в инфектирани клетки.

Има и бързи тестове за СПИН, при които се използва капилярна кръв, а резултатите са готови след 15-30 минути. Те са с определено по-ниска чувствителност от тези, при които се използват кръвен серум и плазма.

Изследването за СПИН се провежда не често, а в някой от следните случаи:

  • при хора изложени на рискови фактори за заразяване с ХИВ или при такива, които имат симптоми на инфекция с ХИВ;
  • като скрининг след даряване на кръв или органи за трансплантация, за да се предотврати предаване на инфекция;
  • като скрининг при бременни жени;
  • за изследване на новородено от майка инфектирана с ХИВ, като в тези случаи обикновено се провежда PCR, защото бебето може да има антитела от майката, без да е инфектирано.

Всеки може да си направи стандартен тест за СПИН в КАБКИС (кабинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН), които се намират в регионалните здравни инспекции (РЗИ).

Интервюто с д-р Радмила Атанасова – педиатър и лекар в ОУ „Любен Каравелов“ и ПГ „Христо Ботев“,  проведоха  Лилия Ченчева и Александра Янчева от XI „в“ клас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *