УВАЖАЕМИ УЧЕНИЦИ, УЧИТЕЛИ И СЛУЖИТЕЛИ,
На Втори юни! Един народ, една страна в едно сърце се сплитат в минута на мълчание, в минута на поклон пред героите. Една кратка минута, една дълга минута, за да проблеснат в съзнанието на благодарния потомец имена, които не помръкват в небосклона на безсмъртието.
Много сълзи е изплакала майка България за чедата си, в много мъка и горест сковава нейното сърце, защото те загинаха млади, недоизживели живота си, невидели свободата, обагряйки мечтите си с кръвта си.
Утре е Втори юни! Денят, в който през 1876 год. родината ни изпрати в отвъдното едно от най – свидните си чеда –Христо Ботев.
Кой е Ботев? Роден на 6.01.1848 год. в Калофер. Скитал от родния си град до Одеса, после Задунаевка, отново Калофер, а сетне Букурещ, Измаил, Браила, Гюргево, Галац… Той е студент, учител, актьор, словослагател, журналист, революционер … и поет.
Житейският му път е голготен. Той сякаш е програмиран да отдаде живота си за свободата, за която изрича най – вдъхновените си слова.
Ботев ни впечатлява с горещата си любов към Родината: “ Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най – много тебе”…. Какво е любовта към съпругата пред любовта към майка България? Отдаден на идеята за свободна родина, намиращ призванието си в революцията Ботев е един от малцината българи, готови да загърбят личното си щастие в името на щастието и благоденствието на Родината: Любовта към Отечеството е неистова, титанична и силна до болезненост, която не знае що е предел.
България свежда чело в едноминутно мълчание! В очакване на тази минута по тялото й преминава дълга и огнена тръпка на болка и гордост. Тръпка, която събира в едно минало, настояще и бъдеще и ни превръща в единно цяло, в една надежда, в един устрем.
Денят, в който се чувстваме като народ – сплотени, вдъхновени, с вдигнати глави и горди, че сме чеда на държава, родила, откърмила и скътала в пазвата си Христо Ботев – нейният велик, космополитен и неумиращ син.
Нека се преклоним пред подвига на Ботев и нашите герои от славното ни българско минало. Нека бъдем повече българи – със самочувствие и увереност в утрешния ден.
Горди сме, че нашето училище със своята вековна история носи името на този велик български поет и революционер ХРИСТО БОТЕВ
Началото е поставено на 01.09.1912г. – с един гимназиален клас, продължител на Прогимназията в нашия град.
И започва училището да отброява страниците от своята летописна хроника …
На 17 .11. 1921 година се извършва освещаване на гимназията. Прочита се акт според който Поповската гимназия се именува “ХРИСТО БОТЕВ”
Минават години изпълнени със самоотвержения труд на учители и ученици, с много упоритост се щурмуват върховете. Защото тя е Гимназията…
… И днес, на своя празник, училището е все така младо и дръзко, защото в него се учат най-амбициозните и знаещи ученици, които уверено вървят по стъпките на своите известни предшественици.
И като тях ще мерят сили с най достойните и ще побеждават.
Защото са възпитаници на ПРОФИЛИРАНА ГИМНАЗИЯ “ХРИСТО БОТЕВ”
Защото защитават авторитета на своите учители и славата на своето училище.
За да пребъде Тя – Гимназията!
В навечерието на нашия празник на всички, които са свързани с нашето училище пожелавам:
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И ЖИЗНЕНИ!
С ОПТИМИЗЪМ ПОСРЕЩАЙТЕ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ВРЕМЕТО!
БЪДЕТЕ БОТЕВЦИ!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
В. Лазаров
Директор на ПГ „Христо Ботев“