График на дейностите по приемането на ученици след завършено основно образование

График на дейностите по приемането на ученици след завършено основно образование в неспециализирани училища за учебната 2020 – 2021 година на места по държавен план-прием съгласно Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование
grafik

Живеем в земята на Ботев

Живеем в земята на Ботев

Сирени. Две минути тишина. Застиваме в мълчание.

В съзнанието ми нахлуват образи, картини, история… В съзнанието си рисувам сцени – с тъмни цветове, мъгливи, но и много ясни. Страховити, но толкова величествени. Време, в което не вдигаме гордо глави заради  славната история, а ги прекланяме в памет на тези, които я създадоха. Като че ли времето спира, само паметта препуска през годините.

Години назад, назад… 1848.

В Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков, се родил първороден син. По Коледа било, кръстили го Христо. Закърмен бил с български песни, израснал с възрожденски дух.

Баща му желаел  да го изучи, да го подготви за просветно дело. Изпратил го да учи в Одеса. Там свободолюбивият младеж се докоснал до нови, революционни идеи. Но трябвало да се завърне в България. Повикали го, за да замести баща си в училището в Калофер. Ботев много четял, проповядвал революционни идеи, в пламенни речи призовавал към борба. И буйното „сърце юнашко“ не изтраяло дълго. На празника на славянските първоучители Кирил и Методий младият учител произнесъл пламенна реч и завършил с призив за бунт срещу турската тирания.

… И пак поел на път неспокойният дух. Избрал съдбата на румънски емигрант. Във Влашко попаднал сред други прокудени български синове – хъшовете. Животът му никак не бил лек – българските емигранти и хъшове във Влашко живеели в безпаричие и несгоди. Но там Ботев се срещнал и сближил с българските революционери. Срещнал Стефан Караджа и Хаджи Димитър, срещнал Каравелов, последвал  Жельо Войвода, в тежки дни делил стая и залък с Васил Левски, хайдушки животсподелял с Панайот Хитов и Филип Тотю.

Така се родил страстния борец и революционер Ботев. Изцяло посветил себе си на велики идеи – за всеобща революция, за осовобождение от чуждо иго и за справедливост и равенство между хората. Използвал силата на словото си в пламенни стихове и в изобличителни статии срещу турското правителство. Страстно и категорично заявявал революционните идеи във вестниците на българските емигранти, сам издавал вестници и пробуждал духа български. Не го спрели гонения и затвори. Бурен и динамичен живот, изпълнен с бунтовна страст, с дела, посветени на най – висшата идея – идеята за свобода.

„ Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. „ –  пламенно заявил във вестник „ Знаме“, 1875.

Години, години…

Дошла тежката 1873. Гибелта на Левски. Но когато един падне в борбата, друг трябва да продължи святото дело. Ботев поел устрема на Апостола.

„ сърце юнашко не трае…“

И дошла новината за кървавото потушаване на Априлското въстание. Кипнал буйният дух на бореца. 200 юнаци повел воеводата Ботев – повел ги към заветната цел, към Родината, повел ги по пътя на борбата, по пътя на безсмъртието.

Брегът при Козлодуй запазил спомена за най – сладката целувка  – мечтана и предсмъртна, целувката на родната земя.

Балканът видял най – силната любов – как родолюбец брани „ бащино си огнище “, как един герой умира „ за правда и за свобода “.

Години, години…

Днес на връх Околчица се издига паметник – за да разказва, за да напомня, за да бъде… А на лобното място, там, дето куршумът срещнал живота, там, дето кръвта юнашка е напоила земята българска, там признателните потомци са написали на камък – за да е вечно:

„ На великия Ботев !
Изпълни се пророчеството твое –
жив си ти.“ 20 май 1876

Сирени. Две минути тишина.

Животът на един човек. Кратък, но изпълнен със светлина – ярка, пътеводна. Оставил не просто следа, а траен отпечатък. И не само в историята, а в паметта на цял един народ.

Две минути, които учат как да обичаме България. Учат да сме горди, че сме деца на тази земя. Земя, пропита с любов, кръв и сълзи. Земя, чула викове, плач и молитви. В тази земя ние, потомците на Ботев, градим настоящето, но пазим заветите, за да имаме бъдеще.

Мария Ангелова
10А клас

2 юни – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

                    УВАЖАЕМИ УЧЕНИЦИ, УЧИТЕЛИ И СЛУЖИТЕЛИ,

          На Втори юни! Един народ, една страна в едно сърце се сплитат в минута на мълчание, в минута на поклон пред героите. Една кратка минута, една дълга минута, за да проблеснат в съзнанието на благодарния потомец имена, които не помръкват в небосклона на безсмъртието.

          Много сълзи е изплакала майка България за чедата си, в много мъка и горест сковава нейното сърце, защото те загинаха млади, недоизживели живота си, невидели свободата, обагряйки мечтите си с кръвта си.

          Утре е Втори юни! Денят, в който през 1876 год. родината ни изпрати в отвъдното едно от най – свидните си чеда –Христо Ботев.

          Кой е Ботев? Роден на 6.01.1848 год. в Калофер. Скитал от родния си град до Одеса, после Задунаевка, отново Калофер, а сетне Букурещ, Измаил, Браила, Гюргево, Галац… Той е студент, учител, актьор, словослагател, журналист, революционер … и поет.

          Житейският му път е голготен. Той сякаш е програмиран да отдаде живота си за свободата, за която изрича най – вдъхновените си слова.

          Ботев ни впечатлява с горещата си любов към Родината: “ Ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най – много тебе”…. Какво е любовта към съпругата пред любовта към майка България? Отдаден на идеята за свободна родина, намиращ призванието си в революцията Ботев е един от малцината българи, готови да загърбят личното си щастие в името на щастието и благоденствието на Родината: Любовта към Отечеството е неистова, титанична и силна до болезненост, която не знае що е предел.

          България свежда чело в едноминутно мълчание! В очакване на тази минута по тялото й преминава дълга и огнена тръпка на болка и гордост. Тръпка, която събира в едно минало, настояще и бъдеще и ни превръща в единно цяло, в една надежда, в един устрем.

          Денят, в който се чувстваме като народ – сплотени, вдъхновени, с вдигнати глави и горди, че сме чеда на държава, родила, откърмила и скътала в пазвата си Христо Ботев – нейният велик, космополитен и неумиращ син.  

          Нека се преклоним пред подвига на Ботев и нашите герои от славното ни българско минало. Нека бъдем повече българи – със самочувствие и увереност в утрешния ден.

          Горди сме, че нашето училище със своята вековна история носи името на този велик български поет и революционер ХРИСТО БОТЕВ

Началото е поставено на 01.09.1912г. – с един гимназиален клас, продължител на Прогимназията в нашия град.

          И започва училището да отброява страниците от своята летописна хроника …

          На 17 .11. 1921 година се извършва освещаване на гимназията. Прочита се акт според който Поповската гимназия се именува “ХРИСТО БОТЕВ”

          Минават години изпълнени със самоотвержения труд на учители и ученици, с много упоритост се щурмуват върховете. Защото тя е Гимназията…

          … И днес, на своя празник, училището е все така младо и дръзко, защото в него се учат най-амбициозните и знаещи ученици, които уверено вървят по стъпките на своите известни предшественици.

          И като тях ще мерят сили с най достойните и ще побеждават.

          Защото са възпитаници на ПРОФИЛИРАНА ГИМНАЗИЯ “ХРИСТО БОТЕВ”

          Защото защитават авторитета на своите учители и славата на своето училище.

          За да пребъде Тя – Гимназията!

          В навечерието на нашия празник на всички, които са свързани с нашето училище пожелавам:

                    БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И ЖИЗНЕНИ!

                    С ОПТИМИЗЪМ ПОСРЕЩАЙТЕ
                    ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ВРЕМЕТО!

                    БЪДЕТЕ БОТЕВЦИ!

                    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

В. Лазаров
Директор на ПГ „Христо Ботев“