Живеем в земята на Ботев

Живеем в земята на Ботев

Сирени. Две минути тишина. Застиваме в мълчание.

В съзнанието ми нахлуват образи, картини, история… В съзнанието си рисувам сцени – с тъмни цветове, мъгливи, но и много ясни. Страховити, но толкова величествени. Време, в което не вдигаме гордо глави заради  славната история, а ги прекланяме в памет на тези, които я създадоха. Като че ли времето спира, само паметта препуска през годините.

Години назад, назад… 1848.

В Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков, се родил първороден син. По Коледа било, кръстили го Христо. Закърмен бил с български песни, израснал с възрожденски дух.

Баща му желаел  да го изучи, да го подготви за просветно дело. Изпратил го да учи в Одеса. Там свободолюбивият младеж се докоснал до нови, революционни идеи. Но трябвало да се завърне в България. Повикали го, за да замести баща си в училището в Калофер. Ботев много четял, проповядвал революционни идеи, в пламенни речи призовавал към борба. И буйното „сърце юнашко“ не изтраяло дълго. На празника на славянските първоучители Кирил и Методий младият учител произнесъл пламенна реч и завършил с призив за бунт срещу турската тирания.

… И пак поел на път неспокойният дух. Избрал съдбата на румънски емигрант. Във Влашко попаднал сред други прокудени български синове – хъшовете. Животът му никак не бил лек – българските емигранти и хъшове във Влашко живеели в безпаричие и несгоди. Но там Ботев се срещнал и сближил с българските революционери. Срещнал Стефан Караджа и Хаджи Димитър, срещнал Каравелов, последвал  Жельо Войвода, в тежки дни делил стая и залък с Васил Левски, хайдушки животсподелял с Панайот Хитов и Филип Тотю.

Така се родил страстния борец и революционер Ботев. Изцяло посветил себе си на велики идеи – за всеобща революция, за осовобождение от чуждо иго и за справедливост и равенство между хората. Използвал силата на словото си в пламенни стихове и в изобличителни статии срещу турското правителство. Страстно и категорично заявявал революционните идеи във вестниците на българските емигранти, сам издавал вестници и пробуждал духа български. Не го спрели гонения и затвори. Бурен и динамичен живот, изпълнен с бунтовна страст, с дела, посветени на най – висшата идея – идеята за свобода.

„ Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. „ –  пламенно заявил във вестник „ Знаме“, 1875.

Години, години…

Дошла тежката 1873. Гибелта на Левски. Но когато един падне в борбата, друг трябва да продължи святото дело. Ботев поел устрема на Апостола.

„ сърце юнашко не трае…“

И дошла новината за кървавото потушаване на Априлското въстание. Кипнал буйният дух на бореца. 200 юнаци повел воеводата Ботев – повел ги към заветната цел, към Родината, повел ги по пътя на борбата, по пътя на безсмъртието.

Брегът при Козлодуй запазил спомена за най – сладката целувка  – мечтана и предсмъртна, целувката на родната земя.

Балканът видял най – силната любов – как родолюбец брани „ бащино си огнище “, как един герой умира „ за правда и за свобода “.

Години, години…

Днес на връх Околчица се издига паметник – за да разказва, за да напомня, за да бъде… А на лобното място, там, дето куршумът срещнал живота, там, дето кръвта юнашка е напоила земята българска, там признателните потомци са написали на камък – за да е вечно:

„ На великия Ботев !
Изпълни се пророчеството твое –
жив си ти.“ 20 май 1876

Сирени. Две минути тишина.

Животът на един човек. Кратък, но изпълнен със светлина – ярка, пътеводна. Оставил не просто следа, а траен отпечатък. И не само в историята, а в паметта на цял един народ.

Две минути, които учат как да обичаме България. Учат да сме горди, че сме деца на тази земя. Земя, пропита с любов, кръв и сълзи. Земя, чула викове, плач и молитви. В тази земя ние, потомците на Ботев, градим настоящето, но пазим заветите, за да имаме бъдеще.

Мария Ангелова
10А клас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *